Преди една година, на 7 август, кратката война между Грузия и Русия заради Южна Осетия се разрази като лятна буря. Оттогава нищо съществено около конфликта не е разрешено. Напрежението между противниците остава. Спорната територия Южна Осетия остава отцепена от Грузия под протекцията на Русия, но почти никой друг не я е признал.

Грузинският президент Михаил Саакашвили все още е на власт. Най-доброто, което може да се каже, може би, е, че това бе модел за това, как нещата може да се влошат с Русия, и урок, за това как това би могло да бъде избегнато в бъдеще. А има и потенциална опасност за нова криза между Русия и Украйна заради газовите доставки или Крим.

САЩ, които имат нов президент след конфликта, се опитват да водят дипломатическа политика, при която от една страна изпращат послание до Москва, че тя няма да доминира над съседите си, а от друга – изпращат послание до тези съседи, че Вашингтон ги подкрепя, но е безсмислено да има военни конфронтации с Русия. Това деликатно балансиращо действие пролича по време на скорошната визита на американския вицепрезидент Джо Байдън в Грузия и Украйна.

Визитите на Байдън последваха тази в Москва на президента Обама, по време на която бе натиснат прочутият бутон на „рестартирането”. В стремежа си към нови отношения с Москва Вашингтон не иска да създава впечатление, че не обръща внимание на това, което Русия прави в т. нар. си сфера на влияние. Но, също така, не иска Грузия да очаква твърде много.

Джо Байдън направи всичко в „подкрепа” на амбицията на Грузия за членство в НАТО, но също предупреди президента Саакашвили дори да не си помисля за връщане на изгубените си провинции. Съветник на Байдън определи това като политика на „трудна любов”.

„Това е тъжната действителност, но е истина и че не военната опция е вариант за реинтеграция, а мирна и просперираща Грузия…която да демонстрира на Абхазия и Южна Осетия, че Грузия е мястото, където те могат да бъдат свободни, а техните общности да процъфтяват”, заяви вицепрезидентът на САЩ.

Шансовете това да се случи са толкова големи, колкото и Ирландия да се върне в състава на Обединеното кралство, но това бе най-доброто, което американците успяха да направят. Стивън Пайфър, бивш посланик на САЩ в Украйна, заяви, че визитите на Байдън са били „част от пътуването на вицепрезидента, което е имало за цел да увери Украйна и Грузия, че САЩ не възнамеряват да влошават отношенията си с тези страни, докато се опитват развиват връзки с Русия”. Но той добави, че подкрепата на САЩ има граници.
Шансовете на Грузия за членство в НАТО в обозримо бъдеще също са почти нулеви. Публичното повтаряне на принципния ангажимент на Алианса продължава, но много от правителствата на страните-членки на блока не одобряват „авантюризма” на президента Саакашвили миналия август.
Аркадий Еделев, заместник-министър на вътрешните работи на Русия, заяви наскоро: „Докато има хора като Саакашвили – неонацисти и неофюрери – които ръководят съседни държави, ние няма да бъдем в мир”.
Така че, скорошно помиряване не се очаква скоро.