Според Българската стопанска камара прибиращите се от чужбина ще окажат натиск на нашия пазар на труда, а в момента безработицата в България е около 10 %, а не малко над 7 %, каквито са официалните данни. Заместник-председателят й Камен Колев посочи и други цифри, свързани със свиването в икономиката - за индустрията поръчките са паднали средно с 30%-35%, в някои сектори и за отделни фирми - до 60%-70%, спад на чуждестранните инвестиции от порядъка на 55% от началото на годината. По данни на Търговския регистър около 140 предприятия са обявили несъстоятелност от началото на кризата.

Според вицепрезидента на КНСБ Пламен Димитров трябва да има специално отношение към завръщащите се българи от чужбина.
По думите му процентът на безработицата е много по-висок от 7,29% и към този процент трябва да бъдат прибавени поне още 4% на трайно обезкуражените лица, млади хора, които не вярват, че ще си намерят работа.

МТСП
Очакваме завръщане на български граждани предимно от Кралство Испания поради факта, че там е най-голямата новосформирана българска общност и разбира се – заради това, че нивото на безработица в тази държава е високо. Това каза в интервю за Агенция „Фокус” Лиляна Станкова, директор на дирекция „Свободно движение на хора, миграция и интеграция” в Министерството на труда и социалната политика (МТСП). „Изтичането на срокове за обезщетения на наши сънародници в Испания, например, е наистина сигнал за очаквано повишаване броя на завръщащи се български граждани от тази държава”, отбеляза тя.

Станкова каза още, че според генералния секретар по заетостта Маравияс Рохо се забелязва една добра тенденция, намаляване на броят на регистрираните безработни в службите по заетостта в края на м. юни 2009 г. е намалял с 55 250 души (1,53%) в сравнение с предишния месец. „За сравнение през м. юни 2008 г. броят на безработните се е бил увеличил с около 34 000 души, а за периода м. юни 2008 – м. юни 2009 г. с 1 174 465 души. При по-младите хора (под 25 години) през м. юни има спад на безработните с около 26 000 души (5,8%) в сравнение с м. май т.г., а при тези над 25 г. намалението е с 0,9%”, посочи Станкова.

По данни на дирекцията по автономни области безработицата намалява в 16 области, най-много в Каталуния, Галисия и Кастилия ла Манча и расте единствено в Мадрид с около 1000 души. Безработните чужденци в Испания наброяват 485 043 души, от които 155 369 са граждани на ЕС. „Както споменахме, в сравнение с м. май т.г. има намаление на безработните с 1,5%. Най-много безработни има в сектора на услугите, следван от сектора на строителството, промишлеността и селското стопанство”, посочи Станкова. Тя каза още, че независимо от положителните данни за спад на нивото на безработица през последните два месеца все още е рано да се правят глобални заключения и следващите няколко месеца ще покажат доколко това ще стане една постоянна тенденция.

Общият брой на регистрираните в системата за социална сигурност българи в Испания през март е бил 53 673 души, а през април 51 772 души или с 1901 по-малко. Това е ясен показател, че общо като брой вече са много по-малко, отколкото бяха преди две години. Тепърва ще се изяснява какъв процент от тези български граждани ще се върнат и дали това ще бъде през настоящата или следващите години.

51 772 души са били българските граждани, регистрирани в системата за социална сигурност в Испания през м. април т.г. Станкова отбеляза още, че е налице спад на броя на самостоятелно заетите лица, което се дължи на икономическата криза, като се увеличава броят на работещите по трудов договор и заетите в селското стопанство.

Станкова каза още, че последните данни за май на ЕВРОСТАТ сочат средномесечно равнище за ЕС 27 - 8.48%. „Очакванията за средногодишно равнище на безработица за 2009г. са за около 8%. Разбира се, завръщането на повече български граждани обратно в България ще се отрази и на нивото на безработица тук. Това ще наблюдаваме ежемесечно, като резултатите ще са ясни от статистиката на Агенцията по заетостта”, каза още Лиляна Станкова.
Най-много са българските граждани, регистрирани в системата за социална сигурност на Испания в областите Кастилия и Леон – 9129 души. Общо заетите в сектор селско стопанство в областите Кастилия, Леон, Валенсия и Андалусия са 4 370, а домашните помощници в тези провинции са 1140 души.

 Емигрантите ни в тези области в Испания по последни данни са 8695 души за м. април т.г., от които 5838 са под общия режим, 676 са самостоятелно заети лица, 2040 са в селското стопанство и 574 са в режим на домашни помощници.

Във Валенсия има 8745 българи по данни за месец април, от които 5686 са под общия режим на регистрация в системата за социална сигурност, 899 са самостоятелно заети лица, 2 132 са заетите българи в селското стопанство, 398 са домашните помощници. В Андалусия българите са 5932. От тях 1877 души са под общия режим, 259 са самостоятелно заети лица, в селското стопанство са 3 236 души, домашни помощници - 213; Каталуня – 4571 души (4328 души за м. април т.г.), от които 3748 са под общия режим, 456 – самостоятелно заети лица, 198 – в селското стопанство, 168 – домашни помощници.

БСК
Към момента регистрираната безработица е малко над 7%. Тя не е точна, тъй като не включва много категории, каза в интервю за Агенция „Фокус” заместник-председателят на Българска стопанска камара (БСК) Камен Колев.
Според нас към момента безработицата е около 10%. На тези проценти отгоре са и бройките, които са в сивата икономика”. Според Колев все повече и повече българи се прибират от чужбина, които досега не са били водени като безработни.

„Една голяма част от тези външни безработни ще окажат натиск на нашия пазар на труда. 180 хил. са в Испания и една голяма част от тях ще се върнат. В Гърция е същото. Това трябва да го отчитаме, а като казваме в проценти колко ще се увеличи – всеки процент е около 40 хил. безработни. Ако говорим за 3% в момента, което е реалната цифра на общата безработна сила, горе-долу към 120 хил. не се отчитат от официалната статистика”, каза той.
За някои от причините за състоянието на заетостта в страната Колев определи замразените обекти в чужбина, сивата част на администрацията и др.

За индустрията поръчките са паднали средно с 30%-35%. В някои сектори и за отделни фирми стигат до 60%-70% спад. По думите на Колев - при този драстичен спад на обема на поръчките е ясно, че не могат да се изпълняват бизнес плановете и фирмите ще предприемат по-сериозни мерки за съкращаване на разходите.

„Досега те преструктурираха производство, тъй като кризата е един важен повод да се премине към нови продукти, нови производства, нови технологии с цел да се реализира нещо с потенциал за износ. Досега фирмите се въздържаха от по-значителни съкращения, но след като са изчерпани всички възможности очакваме и по-значителни съкращения есента на тази година. Засега кризата не е ударила сериозно пазара на труда”, каза той.

Според него кризата е засегнала в началото най-сериозно строителството и шивашката индустрия. „Във всички отрасли и сектори са спаднали поръчките. Сега очакваме да се измени отрасловата насоченост на тези водещи сектори. В резултат на кризата да се преструктурират приоритетите. Да се върнем пак на тези естествени предимства, които имаме – земеделието, хранително-вкусовата промишленост – те да станат водещите, тъй като потенциала там е голям”, посочи Колев.

От началото на годината има 55% спад на чуждестранните инвестиции в България. По думите му инвестиции продължават да се правят предимно от началото на годината за възобновяеми енергийни източници. По отношение на вече направени инвестиции, Колев посочи, че няма данни чуждестранни инвеститори да се канят или да са излезли, или да прехвърлят активи някъде другаде, тъй като кризата засяга всички.

„Има определена продажба, но е за незначителни инвестиции – да кажем в недвижими имоти, апартаменти, вилни селища, МОЛ-ове, търговски обекти. Те гледат да ги препродадат, но иначе няма изтегляне на така значими чуждестранни инвестиции”,обясни той.

Според него има доста пазарни сили, който работят против устойчивостта и на валутната система. „Това са спадналият внос, чуждестранните инвестиции. Те се очаква тази година да покриват не повече от 50% от дефицита по текущата сметка. Миналата година покриваха над 70%. Това са инфлацията, която се трупа при нас, ниската обществена производителност на труда, която годишно нараства с 1-2%. Инфлацията и доходите през последните пет-шест години нарастват доста по-бързо. Това са все сили, които трябва да компенсираме с една по-добра бизнес среда”, каза той.

Заместник-председателят на БСК посочи още, че приходите от данъци са спаднали драстично от началото на годината и този спад не е само от намалелия брой поръчки и ниските обороти, а от това, че голяма част вече минават в сивия сектор. Колев прогнозира, че в бъдеще се очаква да се развиват най-добре браншовете земеделието, хранително-вкусовата промишленост, туризмът, енергетиката, възобновяемите източници.
По данни на Търговския регистър около 140 предприятия са обявили несъстоятелност от началото на кризата.

Има известни закъснения в тази тенденция, тъй като, когато е започнат един обект, той е вече с осигурено финансиране и се изпълнява докрай. „Така че кризата и това, че е дошла в момента, не се отразява пряко върху този обект. Но като се свърши обектът и се отиде в банката за нов обект, ще се види, че условията са други”, обясни Колев.

Броят на безработните, като индикатор на кризата, е с още по-голямо закъснение. Според него работодателите се стремят по всякакъв начин да задържат квалифицираните кадри. Колев посочи, че цифрата не е точно 140 предприятия, защото не всички фирми са регистрирани в Търговския закон. ”Има още година и половина срок за регистрация. Ние в момента правим едно допълнително изследване съгласно съдебните решения колко са фирмите, тъй като имаме база данни от 30 хиляди работещи фирми”, каза той. Според него след като се видят съдебните решения, касаещи тези фирми, ще се установи истинската цифра на обявилите несъстоятелност.

КНСБ
Трябва да има специално отношение към завръщащите се българи от чужбина. Десетки хиляди са българите, които се връщат от Испания. Това са хора, които имат други трудови навици. Това са квалифицирани кадри и за тях трябва да се намери подход. Това каза вицепрезидентът на КНСБ Пламен Димитров, който участва в изготвените становища на Икономическия и социален съвет. Димитров посочи, че това е конкретна антикризисна мярка, която се предлага от страна на социалните партньори.

„На първо място анализът на кризата, който направихме са свързани с очакванията кризата да се задълбочи и да продължи. Най-рано през второто полугодие на следващата година. Най-големите потърпевши – бизнесът, реалният сектор, който трябва да запази заетостта като се преструктурира”, посочи Димитров. „Положението на пазара на труда става все по-влошаващо се. Задълбочаване на движението от незаетост към неактивност.

Основната констатация е, че намаляват заетите лица и ще продължат да намаляват, което означава, че намаляват реалните субекти, които произвеждат и се увеличават се хората, които ще искат финансова и социална подкрепа”, посочи Димитров. „Непременно да бъдат преразгледани и доразвити основните политики на пазара на труда. Масово се освобождаваха работници, които са с ниска квалификация. По данни на КНСБ около 500 000 са неграмотните в България, които трябва да минат към ускорено обучение, за да могат да бъдат върнати на пазара на труда”, посочи Димитров.

Механизмът за определяне на минималната работна заплата и обезщетенията за безработица трябва да бъдат обвързани с конкретни числа. Обезщетенията за безработица трябва да бъдат повишени и да бъдат обвързани с минималната работна заплата, смята Димитров. Според него обезщетенията за безработица трябва да бъдат 60% от средната работна заплата, която е 560 лв.

Според Димитров се увеличават хората без работа, като разликата от регистрираните и реално безработните според данни на НСИ са 120 хил. души. По думите му процентът на безработицата е много по-висок от 7,29%. Към тези 7,29 % трябва да бъдат прибавени поне още 4% на трайно обезкуражените лица, млади хора, които не вярват, че ще си намерят работа.
Димитров посочи, че намаляват постъпленията в бюджета на НОИ, ако към това намаление се прибави и намалението на осигурителните вноски ще намалеят драстично и постъпленията в НОИ. В становището се казва, че приходите и разходите на НОИ към 31 май 2009 година вече разкриват значим дефицит. В този период постъпленията в бюджета на НОИ са изпълнени в размер на 35,9 %, а разходите на равнище 37,5%.

„Увеличаващото се равнище на заетост не води след себе си до повишаване на компенсациите на наемния труд, което показва стагниране на доходите. При същите разходи за заплати и осигуровки има по-висока заетост. Неравновесието между разпределението на доходите е една от най-важните причини за икономическата криза”, посочи Пламен Димитров.