Дефицит на месечна база по консолидирания бюджет към юни в размер на над 380 млн. лв. отчете министърът на финансите в оставка Пламен Орешарски на пресконференция. Въпреки това първото полугодие на 2009 г. завършва с превишение на приходите над разходите в размер на около 0.3 % от БВП.

Фискалният резерв към 30 юни по оперативни данни е в размер на около 8.2 млрд. лева (8 250 млн. лв. към 17 юли ) Равнището, което има сега фискалният резерв е добър буфер в средносрочен план – две-три години, според Орешарски. По думите му – може да се наложи още свиване на разходите, но то няма да е голямо.

Освен това министърът в оставка препоръча дефицитът да се финансира с фискален резерв, без външно финансиране. Според Орешарски нулево бюджетно салдо би било приемливо за приключване на тази финансова година. Буферите в бюджета са за 4 млрд. лв., а несъбраните приходи са в размер на 2.1 млрд. лева. Освен това има време до края на годината за наваксване в приходната част, смята той. По разчети на финансовото ведомство прогнозата сочи спад на БВП за годината с 2.5 на сто

Брутният вътрешен продукт по оценки на МВФ от предната седмица ще бъде минус 7 на сто, по оценки на ЕК от април минус 1.8 на сто, по наши вътрешни ведомствени разчети минус 2.5 на сто, каза министърът на финансите в оставка Пламен Орешарски. Дефицитът по текущата сметка за първите пет месеца практически се е свил двойно, а инфлацията е под 1 % от началото на годината. Икономическите фактори предпоставят тази година да не се преследва положително салдо, смята той.

На въпрос може ли да бъде намалена осигурителната тежест с 5 %, Орешарски каза, че е важно да има цялостна визия за налозите – Може да свие, може да се махне осигуровката като цяло. Ако се намери начин да се балансира бюджетът, могат и тук да се отменят осигуровките, каза Орешарски и даде пример с Дания, където ДДС е 25 %, но няма осигуровки. По думите му - дефицитът може да се финансира с фискален резерв, без външно финансиране.

Орешарски припомни, че резервът е над 8 млрд. лв. и заяви, че едва ли ще бъде изхарчен за година. Равнището, което има сега фискалният резерв е добър буфер в средносрочен план – две-три години, каза той. Пламен Орешарски обаче каза, че не бива да се допуска голям дефицит – над 3 %. Струва ми се, че вероятно малки нови спестявания ще се наложат, но не драматични, смята той. Към настоящия момент неизпълнението на приходите е около 2.1 млрд. лв.

Около 280 млн. лв. са спестени само от това, че не са увеличени бюджетните заплати. Орешарски обаче каза, че новите министри могат да преценят къде да има свиване на разходите. Посочете ми пример – къде са замразявани заплати преди избори, заяви той. При данъчните приходи най-слаби са постъпленията от ДДС и това е логично. Финансиранията на ключови системи в публичния сектор са се увеличили между 2 и 2 и половина пъти за мандата на правителството.

В периода 2005 – 2008 година приключваме годините с положителни салда - 3.1% от БВП за 2005 г., за 2006 и 2007 – 3.5 %, 2008 – 3 % от БВП. В резултат фискалният резерв нараства до 8.2 млрд. лева, за сравнение към август 2005 г. той беше малко под 4.5 млрд. лева. Погасили сме предсрочно правителствен дълг за 2.3 млрд. лева, отчете още Орешарски.
По думите му – тази година ще е най-сложна, но не по политически, а по икономически причини.

Правителството си постави няколко ключови цели преди четири години – членство в ЕС, ускоряване на икономическия растеж, повишаване на нивото на социална отговорност. Орешарски оцени изпълнението на целите като добро. Данъчната реформа е другата задача, която струва ми се, изпълнихме и се радва на добри резултати, посочи той. Министърът в оставка припомни и създаването на Националната агенция за приходите. Повишихме рязко събираемостта на данъци, което ни позволи да направим добри фискални приключвания за четирите години, отчете Орешарски.

Министерството на финансите предостави и данни за изпълнението на бюджета за първото полугодие. Приключваме с около 173 млн. лв. положително бюджетно салдо за полугодието. Около 8 на сто изоставаме в приходите спрямо миналата година, което е един от най-добрите резултати между 27-те страни-членки, посочи Орешарски.

Фискалният резерв към 30 юни по оперативни данни е в размер на около 8.2 млрд. лева (8 250 млн. лв.) Общият размер на приходите и помощите по консолидираната фискална програма за първото полугодие е 12 927.6 млн. лв. Изпълнението спрямо разчета за годината е 39.7 % при 51.6 % за същия период на 2008 година.

Размерът на разходите включително вноската на Република България за общия бюджет на ЕС по консолидирания бюджет за първото полугодие е 12 754.6 млн.лв., което представлява 42.0 % от годишния разчет при 40.5 % изпълнение спрямо разчета за същия период на 2008 година. Най-голям е делът в разходите за социално и здравноосигурителните плащания – към полугодието те са 38.2 % от всички разходи по консолидирания бюджет (без вноската за общия бюджет на ЕС).

Частта от вноската на Република България за общия бюджет на ЕС, изплатена от държавния бюджет, възлиза на 412.5 млн. лв. Данъчните постъпления, включително приходите от осигурителни вноски за периода са 10 124.2 млн. лв. като изпълнението им към полугодието на 2009 г. спрямо разчета за годината е 39.4 % при 50.3 % за същия период на 2008 г. Изоставане спрямо предходната година се отчита основно при приходите от косвени данъци, корпоративни данъци и имуществени данъци по общинските бюджети.

Постъпленията от косвени данъци са в размер на 4 901.9 млн. лв. Изпълнението е 35.5 % за полугодието при 47.3 % за същия период на 2008 г.
Постъпленията от ДДС за полугодието възлизат на 3 051.8 млн. лв., което е 32.7 % от годишния разчет при 47.3 % за същия период на 2008 г. Намалението се отчита основно от ДДС от внос и се дължи на свиване на обема на вноса, спад в цената на горивата и металите спрямо същия период на 2008 г. Постъпилите акцизи са в размер на 1 779.8 млн. лв.

Изпълнението им спрямо годишните разчети е 41.8 % при 47.2 % за същия период на 2008 г. Постъпленията от мита са в размер на 70.3 млн. лв. и спрямо миналата година са с 29 млн. лв. по-малко. Приходите от преки данъци са 2 258.1 млн. лв., което представлява 45.7 % от планираните за годината. Разходите за субсидии за нефинансови предприятия и за субсидии за осъществяване на болнична помощ са в размер на 738.8 млн. лв., което представлява 40.7 % от разчета за годината.

Извършените разходи за субсидии за същия период на 2008 г. представляват 37.1 %. Погасили сме предсрочно правителствен дълг за 2.3 млрд. лева, изплатени са изцяло задълженията на страната към МВФ, част от дълговете към Световната банка и изцяло към някои двустранни кредитори, а в края на миналата година, възползвайки се от ниските цени на българския външен дълг, са изкупени глобални облигации – емисия 2002 година, за 290 млн. лева.

Инвестиционните разходи през първото полугодие са 35,5% от годишните разчети при 24,6 на сто през същия период на миналата година. Въпреки този ръст, обаче, за полугодието са изразходвани едва 1/3 от планираните годишни капиталови разходи.

Орешарски каза, че не вижда опасност от увеличаване на данъците догодина. Той обаче нарече „астрология и гадателство” цифрите за 2010-та.
Министърът в оставка каза, че ще сподели с наследника си какви действия би предприел. Каквото и да кажа, тезата за първия плик ще се развява до Нова година. Нямам коментар, посочи той на въпрос как ще отговори на обвиненията за лошо наследство.

Орешарски пак повтори тезата си, че има цифри. На финала той заяви, че ще напише „същото” в трите плика – „да се обвинят предните, след това да се направят структурни реформи и накрая да се сяда и да се пишат три плика”.